Оскъпяване по кредити - законови ограничения

Кои практики за оскъпяване по кредитите са недействителни

Нова Директива 2023/2025 на Европейския съюз ще определя рамките, в които ще се развива потребителското кредитиране. Директивата е приета на 18.10.2023 г. и задължава всички държави членки на съюза да приравнят законодателството си с промените, които директивата въвежда. Крайния срок за транспониране на директивата в българското законодателство е 2 години, а до 3 години новият регламент трябва да се приложи. 

 

Главният акцент на промените е в това, че кредиторът трябва да работи в полза на кредитополучателя. Директивата поставя по-високо ниво на защита на потребителите и изисква те да получават по-обемна и много конкретна предварителна информация, свръзана с условията на кредита. В нея се забраняват различни рискови и подвеждащи практики и се дават по-конкретни рамки за развитие на кредитните отношения Кредитор-Потребител. Директивата представлява осъвременена и подобрена версия на предходния норматив за потребителски кредити от 2008 г. и цели да подобри условията за получаване на кредит в единния европейски пазар. В нея се отчитат настъпилите промени на пазара за последните години, по-големите технически възможности на дигитализацията и променената онлайн среда. Тя адаптира бизнеса към новите еропейски и световни реалности.

 

 

Какво представлява оскъпяване по потребителски кредит.

Оскъпяването по потребителски кредит е възнаграждението, което потребителят ще плати на кредитора за ползването за заетата сума. Възнаграждението се формира от годишен лихвен процент (ГЛП), който може да бъде фиксиран и плаващ, допълнителни такси и услуги (пример: застраховка). Възнаграждението, което кредиторът получава или Максималните общи разходи по кредита, които потребителя заплаща са ограничени по Закона за потребителския кредит. В българското законодатество е въведен максимален годишен процент на разходите (ГПР). Изчислението на ГПР капитализира направените от потребителя разходи за едногодишен период. Максималният ГПР, на който договора може да се сключи, е 5 пъти законната лихва. Законната лихва се изчислява като към лихвата за забава, определена от БНБ, се добавят 10 %. Когато разходите по кредита за потребителя са по-високи от ГПР, тогава кредитът може да бъде опредеделен за недействителен и потребителят ще дължи само заетата по договора сума. 

 

Как едно възнаграждение може да се определи като неотговарящо на закона.

С понятието "общи разходи по кредита" се обозначават всички разходи и комисиони, които потребителят е длъжен да заплати на кредитора по договора за кредит и които са известни на кредитора. Под санкцията попадат всички такси и комисиони, начислявани в тежест на потребителя, които не са включени в изчисляването на ГПР. Важно е да се отбележи, че всички суми, които се дължат по кредита, следва да се включат при изчисляването на ГПР, когато те са известни при подписване на договора за кредит. Когато по договора има начислени суми, различни от възнаградителната лихва, но не участват при изчисление на ГПР, то практиката определя тези договори за недействителни.

 

Кои конкретно са тези неотговарящи на закона такси и комисионни - това са различните от възнаградителната лихва суми, които осигуряват на кредиторите допълнителна печалба от кредита.

Начисления за потребителите, различни от възнаградителна лихва (ГЛП), може да се срещнат в посочените примери:

 

  • Включване на разходи за застраховка без да са посочени при изчисление на ГПР,
  • Такси от вида ангажимент за постоянен лихвен процент или друг вид. Това обикновено са такси, които се удържат предварително от общия размер на кредита, но не се предоставят реално на потребителя под формата на парична сума,
  • Всякакви допълнителни разходи на кредитора - за посещение, изпращане на писма и други,
  • Аналогични на посочените вече разходи или такси, свързани с управлението и усвояването на кредита,
  • Всички изменения на условия, водещи до допълнително оскъпяване по кредита - неустойка, ако не е осигурен гарант или поръчител,
  • Всички клаузи и последващи промени, както и неточно посочване на ГПР, начисляващи и съдържащи допълнителни разходи в ущърб на потребителя,
  • Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона и осигуряваща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна;

 

Налична е съдебна практика, съгласно която описаните по-горе примери са определяни от съда като нелояни, а договорите за недействителни. Като в тези случаи потребителят следва да възстанови на кредитора само чистата стойност на кредита - сумата, която е получил. Всички тези практики на съда на Европейския съюз и националните съдилища са включени при изготвяне на текстовете на директивата.

Статия от серия Кредитен Софтуер
  • Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона и осигуряваща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна.
  • Всички клаузи и последващи промени, както и неточно посочване на ГПР, начисляващи и съдържащи допълнителни разходи в ущърб на потребителя
  • Такси от вида ангажимент за постоянен лихвен процент или друг вид, това обикновено са такси, които се удържат предварително от общия размер на кредита, но не се предоставят реално на потребителя под формата на парична сума
  • Включване на разходи за застраховка без да са посочени при изчисление на ГПР
  • Всички изменения на условия, водещи до допълнително оскъпяване по кредита - неустойка ако не е осигурен гарант или поръчител
Author
Георги Пенев - Развитие на Скоринг модели, бизнес софтуер и продукти

Дългогодишен опит в управление на кредитен риск, застраховане и финанси. Работи успешно за създаване на модели за бизнес и управление на кредитен риск. Специализиран в анализа, оптимизацията и дигитализацията на бизнеса.